3176 views 0 comments

Тома Белев за образованието днес

 

Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона.

Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

Същевременно броя на училищата в чужбина (по дани на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България.

В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.

В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор.

Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.

В процеса на създававане на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието.

Както много често се случва обаче законотворческият просец у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.

В този момент има реална опастност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта.

 

Въпроси

 

  1. В какво училище искаме да учат нашите деца днес?
    Желая сина ми да ходи с желание и радост в училището си, където да развива уменията си над нивото, което получава в семейството.
  2. Как и къде днес прочита възпитанието на децата в базови човешки ценности, включваме ли децата си към отношенията на благородство, уважение и почитане на другите хора, на разбирането за околния свят и изграждането на самостоятелно мислене и мнение?

Отговорността към възпитанието е основно в семейството. Трудно ми е да възложа възпитанието на детето си на хора, които почти не познавам. Естествено детето прекарва 1/3 от деня си в училище и не можем да си позволим там да не вижда добър пример за взаимоотношенията между хората, но това зависи повече от качествата на учителите отколкото от учебната програма.

  1. Подкрепяте ли включването на родителите в разработването на нови образователни форми, законодателни промени и реформи. Защо е важно тяхното участие според вас?

Правото на участието на родителите в процесите на обучение на децата им е неотменимо, не само защото родителите имат най-голяма отговорност към децата си, но и защото родителите с данъците си заплащат публичната услуга „обучение на децата“ и така изпълняват две обществените функции – финансираща и потребителска. Даже се чудя, дали обществото ни не трябва да превърне това право в задължение, поне докато не постигнем минимално ниво на удовлетворение от качеството на образованието у нас.

  1. Каква е вашата оценка за състоянието на образователната система в България като цяло?

Често ми се случва, обсъждайки със сина си уроците му да му казвам „това не е вярно“- така че, за съжаление оценката е ниска. Когато се правят голям брой фактологически грешки в обучението е леко безсмислено да обсъждаме по-високите цели на образованието.

  1. Вярвате ли че алтернативните образователни модели трябва да бъдат включени в различните нива на образование – детска градина, основно, средно, висше образование?

Вярвам, че трудно може да се намерят по-заинтересовани и по-мотивирани от качеството на образованието лица от родителите и самите ученици. Като лесовъд разбирам смисъла и ползата от разнообразието във всяка система, вкл. в образователната. Конкуренцията и алтернативите създават в дългосрочен план устойчивост, която унификацията и хомогенността не могат да дадат.

  1. Какви би трябвало да са общите принципи, според вас, от които гражданите и сдруженията, участващи в процесите по реформиране на образователните модели, трябва да се ръководят?

Трудно ми е да давам съвети в област, в която не съм специалист, но мога да споделя опита от моята работа – без публичност, прозрачност, информираност, широко участие на заинтересованите страни и обща визия за след 30 години трудно може да се постигнат дългосрочни ползи и резултати от работата на сдруженията. Ако говорим за целите на организациите – готов съм да подкрепя всеки, който признава детето, а не ученика или бъдещия работник, за център в системата, която се опитва да налага.

  1. Познавате ли добри практики, които можете да споделите, свързани и с ролята на образователните предприемачи в образователните процеси?
    не
  2. Смятате ли за валидно мнението на настоящите законотворци, че образованието е национален приоритет, и че детето е в центъра на образователната система? Имате ли основания да се съмнявате в това и защо?

Вероятно образованието е приоритет, заедно с двеста други приоритета, което обезсмисля значението на думата. Ако е приоритет нямаше да сме първенци на континента по дял на децата които не завършват училище или по брой на младите безработни. А това, че децата са в центъра на образователната система е декларация далеч от истината – не съм чул някой да пита сина ми в училище за неговото мнение или даже мен като родител.

  1. Познати ли са ви условия за навлизане на млади учители в системата на държавното образование?

Не съм запознат, но в училището на сина ми има учители в надпенсионна възраст, което показва наличие на проблем.

     10. Бихте ли станал учител в училище в което да избирате, какво, къде и как и на кого да преподавате?

Аз самият съм бил преподавател в висши учебни заведения и държах на това да определям какво и как да преподавам. Не считам, че учителят може да избира на кого да преподава, освен с правото си да приеме или не тази работа.

      11. Как състоянието на образованието в България говори за състоянието на българското общество в момента?

Образованието наред със здравеопазването, правосъдието, сигурността и качеството на средата, е основна обществена услуга дължаща се от обществото към членовете му. За съжаление всичките тези пет услуги са на такова ниво днес у нас, че се питам дали имаме в нашата родина общество или просто сме го заместили с неособено голяма група индивиди.

 

Снимка: www.novinite.com