2510 views 0 comments

Калин Терзийски за образованието днес

 

Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми. Същевременно броя на училищата в чужбина (по дани на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България.

В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени. В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор.

Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност. В процеса на създававане на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче законотворческият просец у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.

В този момент има реална опастност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта.

Обръщаме се с въпроси към светлите умове на нашето съвремие – писатели, интелектуалци, учители, общественици – за да разширим дебата за общата визия на българското образование. Искаме да попитаме общността, на какво трябва да учим децата си днес, как трябва да изглежда съвременното училище …?

гражданска инициатива „Направи училище“

Безразличието и претоварващата задължителност, формализъм и досада са страшна епидемия …“

Калин Терзийски – писател, журналист, лекар, общественик говори за състоянието на българското образование.

  1. В какво училище искаме да учат нашите деца днес?

Аз…аз копнея да учат в училище, където няма безразличие. Защото безразличието и претоварващата задължителност, формализъм и досада са страшна епидемия.

  1. Как и къде днес протича възпитанието на децата в базови човешки ценности, включваме ли децата си към отношенията на благородство, уважение и почитане на другите хора, на разбирането за околния свят и изграждането на самостоятелно мислене и мнение?

Как и къде … хм, според мен – хаотично, от най-различни източници, като посланията са най-често крайно противоречиви. Филмите, които децата (сега – забележете!) крадат – по вече установена българска традиция – от интернет – пращат към тях послания от сорта: бъди бърз, яростен, карай скъпата си кола като луд и убивай, колкото можеш повече нек`ви тъпи копелета. Учителите се опитват – на плътния фон от тия послания – да пращат къде-къде по-неуверени: бъдете образовани и добри хора. Родителите доста често пращат към децата си послания от тоя вид: учете, за да отидете на Запад, щото там има пари, заплатите там са високи и има много видове по-евтино от нашето сирене; и коли, яки коли. А вездесъщата и невероятно мощна машина на Рекламата праща (като че ли) най-въздействащите послания към децата. А те са: купувайте, купувайте, купувайте! Само купуването е Щастие. Така учи децата Рекламата. Но докато учителите имат ресурс от една учителска заплата, за да пращат посланията си – то Рекламата има ресурс от стотици милиарди долари. Ей такива идиоти като мен се опитват да пращат към децата послания като: бъдете благородни, състрадателни, откажете се от алчността и от злобата! – но децата, вече добре обработени от Рекламата, родителите си, филмите и електронните игри, пълни с насилие и жестокост – само ми се подсмихват. Нищо, продължаваме напред!

  1. Подкрепяте ли включването на родителите в разработването на нови образователни форми, законодателни промени и реформи. Защо е важно тяхното участие според Вас?

Мисля, че родителите е не само Хубаво да го правят; те са Длъжни да го правят! Моята дъщеря завърши току- що, но ми се иска родителите на сега растящите да са по-активен участник в образованието. Но не с глупави идеи. А с умни. Само моля, нека никой не пита: а кое е глупаво, кое умно? Защото ще се разплача. Родителите все пак са страничен наблюдател в учебния процес – поне такава е традицията – но пък са активен участник в икономиката и социалния живот – и могат да бъдат добър коректив за образователната система – с оглед това, да бъде тя по-адекватна на изискванията на реалния живот.

  1. Каква е вашата оценка за състоянието на образователната система в България като цяло?

Желанията са добри. Намеренията са добри. Заложеното е добро. Резултатът не е добър.

  1. Вярвате ли че алтернативните образователни модели трябва да бъдат включени в различните нива на образование – детска градина, основно, средно, висше образование?

Ако са умно измислени тези алтернативни модели – би било добре да ги има. И да се внимава все пак. Образованието – метафорично казано – създава общ език. Обща система от знания, ценности, представи и идеи – у хората от едно общество. И затова единното образование – образоващо и възпитаващо в единнна система от ценности и знания – е много важно. Не бих приел примерно да има алтернативни училища, в които не се учи български, а само тибетски. Или не се учи математика, физика и химия, а се изучават само, да речем, индиански шамански практики. Така че – за да говорим на един език (образно казано) – трябва да учим в единна система.

  1. Какви би трябвало да са общите принципи, според вас, от които гражданите и сдруженията участващи в процесите по реформиране на образователните модели, трябва да се ръководят?

Единство, образоване в и според най-благородните и най-значимите достижения на Цивилизацията, култ към Знанието, почит към Истината и към Човешката Цивилизация. Доброта и стремеж към мир и справедливост.

  1. Познавате ли добри практики, които можете да споделите, свързани и с ролята на образователните предприемачи в образователните процеси?

Не познавам точно пък образователни предприемачи. Мислех, че има само строителни предприемачи. Но вече ще знам. Виждал съм учители, които правят на своя глава чудесни неща. Организират такива инициативи, които наистина вдъхновяват децата. Но общата картина е такава – деца, загледани с надежда към богатствата на Запада и със страх – към хладната и негостоприемна социална среда тук – която ги очаква с цялата си недружелюбност.

  1. Смятате ли за валидно мнението на настоящите законотворци, че образованието е национален приоритет, и че детето е в центъра на образователната система? Имате ли основания да се съмнявате в това и защо?

Детето може на думи да е център, но аз не виждам това. Аз обикалям много из страната и не виждам много деца, които са жадни за знание, живи, будни; виждам деца, които са отровени от мисли за имане, купуване, притежаване; от мисълта за собствена непълноценност, а тя идва заради представата, която им е създадена от нас – възрастните, че пълноценен си само, ако имаш и можеш да купуваш! Виждам деца – тъжни и пълни с досада – заради липса на пари и вещи. Виждам предимно култ към парите и вещите. А ако образованието беше национален приоритет – властниците щяха да дадат за култура и образование една четвърт от бюджета – а сега парите за култура и образование (а те са едно нещо!) са микроскопични!

  1. Познати ли са ви условия за навлизане на млади учители в системата на държавното образование?

Не, за съжаление не.

  1. Бихте ли станал учител в училище, в което да избирате, какво, къде и как и на кого да преподавате?

О да. Малко съм стар, може би. Но ако мога да избирам как, какво и къде – ще е чудесно. Ще ме е страх, естествено – защото това е грамадна отговорност. Ще усещам тоновете на тая отговорност – на раменете си. Но ще се радвам да я поема. И ще уча децата на това, което смятам, че е златната нишка, оста на нашата светла Цивилизация. Не говоря за Цивилизацията въобще. А за светлата страна на нашата Цивилизация.

  1. Как състоянието на образованието в България говори за състоянието на българското общество в момента?

Не знам как. Но говори. И не говори особено добри неща. Но има надежда. Просто всеки от нас – всички ние – тябва да напрегнем сили. Да се стегнем. И да работим. Честно, благородно, смислено. Истински и много, много, много. Просто няма друг шанс. Никакъв друг шанс. Много работа!